Денис Габор и холографията

Английският  физик и електроинженер от унгарски произход Денис Габор създава през 1947 година теория на холографията,  за което получава Нобелова награда за физика през 1971 година.  В основата на откритието стои методиката за въз

Габор е роден на 5 юли 1900 година в Будапеща.  През 1924 година  започва да учи електроинженерство във Висшето техническо училище в Берлин.  Често посещава Берлинския университет,  където физиката претърпява  бурно развитие и е представена от величия като Макс Планк и Алберт Айнщайн.  Въпреки че по професия е електроинженер, Габор се занимава предимно с приложна физика. Докторатът му  е разработка на един от първите високочестотни електронно-лъчеви осцилоскопи.

Други негови изобретения са покрита с желязо магнитна електронна леща и кварцова живачна лампа с високо налягане на парите и молибденово запечатване. През 1927 година Габор  започва да работи като учен-изследовател във фирмата „Сименс и Халске“ (днес Сименс АГ).

През 1933 година той  напуска нацистка Германия  и  след кратък престой в Унгария окончателно се установява в Англия.  Там започва работа в гр. Ръгби , в компанията Томсън-Хюстън, които са заинтригувани от плазмената му лампа.

През 1936 година Габор  прави първите си разработки в областта на комуникационните теории и създава система за стереоскопична кинематография. Работи в Томсън-Хюстън до 1948 година.  През последната година от работата си там прави експерименти в областта на холографията, която по това време се нарича „реконструкция на вълновия фронт“. Обединявайки собствените си постижения с тези на Уилям Лорънс Браг и Фриц Цернике, Габор и асистентът му създават първата холограма (холографията става значително по-качествена след изобретяването на лазера).

През 1956 година Габор става член на Лондонското кралско научно дружество. През 1964-а е избран за почетен член на Унгарската Академия на науките. През същата година  става доктор на науките  в Лондонския университет. През 1967 година Габор получава медала Томас Янг  на Лондонското физическо дружество.

През 1968 година получава медала Албърт Мичълосън на Франклиновия институт, Филаделфия. Същата година получава Ръмфордовия медал на Лондонското Кралско научно дружество.  През 1970 година  ученият става почетен доктор на науките в Саутхемптънския университет, както и командор на Ордена на Британската империя.

Същата година Габор получава почетен медал на Института на електронните и електроинженерите. През 1971-ва става почетен доктор на науките на Технологичния университет в Делфт, а  същата година  получава  и Нобелова награда за физика.

Денис Габор умира на 9 февруари 1979 година в Лондон.